Хейй, пиипъл! Ох, този английски ме е завладял изцяло =D Но започвам на български!
Които не е фен на Хари Потър или поне не е гледал последната част на филма /или не е чел последната книга/, няма да разбере, затова да не чете нататък..
Колкото до другите, искам да Ви покажа едно "писмо", на което се натъкнах случайно току-що и което ме накара да се разплача.
Става въпрос за близнаците Фред и Джордж Уизли. Както знаете, в последната книга /последния филм/ Фред загива. И някой от феновете на поредицата си е направи труда да напише едно прекрасно, трогващо писмо от Джордж към Фред
Ето и превода от мен за тези, които не знаят английски:
Скъпи Фред,
Майка ни ми каза да напиша това писмо..щяло да ме накара да се почувствам по-добре. Не виждам как това ще стане, защото ти не можеш да го видиш нито да го прочетеш, не мога да видя реакцията ти, но няма да изгубя нищо ако го напиша, така че започвам..
Измина година откакто ти умря. Всичко се промени и все пак всичко си е същото. Шегобийницата върви много добре. Рон ми помага от време на време. Въпреки че не е същото без теб. Той не оценява шегите ми както ги оценяваше ти..
Липсваш ми толкова много! Продължавам да си мисля, да се измъчвам, защото не ти казах последно "сбогом", не ти казах, че те обичам. А аз наистина те обичам. Надявам се да знаеш това, въпреки че двамата не си го казвахме често.
И все пак продължавам да се боря. Но няма да те лъжа. Да, наистина, за пред всички винаги съм добре, пускам шеги, смея се, но вътре в мен боли. Искам да те докосна, да те прегърна, да чуя смеха ти отново. Моля се всеки божи ден да си добре там където си, да се забавляваш заедно с Тонкс, да окуражаваш Лупин да се чувства по-добре, да не бъде умислен и омърлушен.. И, разбира се, ти си при Дъмбълдор. Винаги е весело, когато той е наоколо.
Липсвам ли ти? Мислиш ли си за мен понякога? Искаш ли все още да си при мен? Помниш ли времето, в което бяхме заедно? Аз да. Всеки ден.
Спирам да пиша сега. Исках само да ти кажа, че те обичам.
Твой партньор в престъплението,
Джордж
Не мисля, че преводът ми може да въздейства толкова, колкото ако го четете в оригинал, но все пак.. Разплаках се за втори път докато го пишех.
Има ли нещо по-трогателно и по-тъжно от това? =(
Няма коментари:
Публикуване на коментар